Етеричното масло е ароматната, летлива част на едно растение, събрана в концентриран вид. Това е ухането, което усещаш, когато разтриеш листо мента между пръстите си или обелиш портокал. В шишенцето то е много по-силно, отколкото в самото растение, и затова се използва на капки, а не с лъжици.

Какво точно има в шишенцето

Растенията произвеждат ароматни съединения в малки жлези по листата, цветовете, кората, корените или смолата. Тези вещества им помагат да привличат опрашители и да се пазят от вредители. Когато ги извлечем, получаваме течност, която е:

  • летлива — изпарява се бързо и затова ароматът се разнася из стаята;
  • концентрирана — една капка съдържа ароматните вещества от голямо количество растителен материал;
  • маслоподобна, но не мазна — не съдържа мазнини като зехтина или кокосовото масло, а се смесва с тях добре.

Важно е да не бъркаш етеричните масла с ароматните масла за свещи или с парфюмните есенции. Те често са синтетични и нямат нищо общо с растението, чието име носят.

Как се правят

Има няколко основни метода и изборът зависи от частта на растението:

  1. Парна дестилация — най-разпространеният начин. Пара преминава през растителния материал, отнася ароматните вещества, после се охлажда, а маслото се отделя от водата. Така се получават например Лавандула, мента и евкалипт.
  2. Студено пресоване — използва се за кората на цитрусите. Кората се притиска механично и маслото изтича. Така се получават Лимон, див портокал и бергамот.
  3. Екстракция с разтворители и CO2 — за деликатни цветове, които не понасят топлината. Резултатът е по-скъп и по-рядко срещан.

Ако искаш да разбереш разликата между първите два метода по-подробно, виж Парна дестилация и студено пресоване.

Защо са скъпи някои масла

Добивът е много различен. От лавандула се получава сравнително много масло, затова цената ѝ е достъпна. При розата е обратното — за малко количество масло са нужни огромни количества цвят, набран рано сутрин. Затова маслото от Rosa damascena, отглеждана и в Розовата долина у нас, е сред най-скъпите в света.

Българските полета с лавандула и рози са добър пример колко труд стои зад едно шишенце. Реколтата е веднъж годишно, времето е от значение, а дестилацията трябва да стане бързо след брането.

Как се използват на практика

Има два основни начина: ароматно (в дифузер, на кърпичка, в инхалатор) и локално (върху кожата, винаги разредени с базово масло). Ние в Eterana препоръчваме да започнеш с дифузер — така опознаваш ароматите без никакъв риск за кожата.

Ако тепърва започваш, един комплект като Family Essentials ти дава няколко основни масла наведнъж и можеш да откриеш кои ухания ти харесват.

Какво не са етеричните масла

Те не са лекарство и не заместват лечение. Много хора ги харесват, защото създават усещане за свежест, спокойствие или уют у дома. Това е тяхната сила — ароматът и ритуалът около него.

Не се приемат вътрешно. Ако някъде прочетеш съвет да пиеш етерично масло, първо попитай лекар.

Накратко

  • Етеричните масла са концентрираната ароматна част на растенията.
  • Получават се главно чрез парна дестилация или студено пресоване.
  • Използват се на капки — в дифузер или разредени върху кожата.
  • Цената зависи най-вече от това колко растение е нужно за малко масло.